Техника и материал: Графика
Размер: 15 на 19,5 см.
Подпис: –
От Колекцията на Атанас и Руска Пухлеви
За автора (1900-1940):
Пенчо Георгиев е новатор, отричащ традиционната сценография. Той внася в българския театър лекия и функционелен декор. Лаконичен и в живописта, Пенчо Георгиев превръща обикновените селски хора в монументални характери. Използва бледи цветове, рисунъкът му е точен, без излишна претрупаност.
Пенчо Попстоянов Георгиев е роден на 1 февруари 1900 в гр. Враца. Завършва декорация в Художествената академия в София /1925/. През 1926 г.започва работа като сценограф в Народната опера и Художествения театър в София, а по-късно в Градския театър – Русе (1926-1929). Създава живописните композиции „Задушница“ (темпера , 1927), „Прощаване“ (темпера, 1927), „Дунавски рибари“ (акварел, 1929). През 1929 заминава за Париж, където специализира приложни изкуства в ателието на Пол Лоран (1929-1934).
Вълнува се от живота на бедните: „Безработни“ (офорт, 1930), „Жена от квартала“ (м. б., 1931), „Продавачи на птички“ (м. б., 1931), „Кабаре“ (офорт, 1931), „Скитник“, офорт
През 1936 със сценографията си за „Хамлет” , „Иванко“ и „Хубавата Елена” Пенчо Георгиев участва в
шестото триенале в Милано.
В живописта и графиката Пенчо Георгиев рисува предимно пейзажи и композиции : „Люлчина песен“ (гравюра на дърво), „Орачки“ (гравюра на дърво), „Погребение“ (гравюра на дърво).
Пенчо Георгиев е първият илюстратор на съчиненията на Максим Горки в България. В края на 20-те и началото на 30-те години илюстрира „Тома Гордеев“ и „Майка“ от 12-томното издание на Горки.Създава и проекти за стенописи – „Сватба“ и „Юнак и елен“.
Картини на Пенчо Георгиев се намират в Националната художествена галерия. СБХ учредява награда за сценография на негово име.
